●
Облото краткостишие, в което 
лятото тича по нестинарски 
и прегръща залезите, натежали 
от шепа грапави стихове, 
дълги, колкото една цигара.
Това са залези в безвремието, 
дето нахално бъркат в душата. 
Залезите в които има само теб...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}