Прашинка нежност открих
върху небето си скършено,
очите си с нея измих,
усетил, че не е свършено,
че още пеят вълни
във мъртвите ми пустини,
че всички мои слани
ще  станат светли пъртини,
че айсберга ти студен
.ще разтопя със пръсти,
а после, бял и смирен,
щастливо ще се прекръстя,
че всички наши беди
на пепел ще се превърнат,
 в топлите ти гърди
кокиче пак ще покълне...

Прашинка нежност открих,
и тя изпълни безкрая.


13 .09.2019