По Пътя за Нататък ще е хладно.
Ще зее страшен краят на Тунела.
Небето ще е грозно, зло и гладно.
Ще ме присвие болка на Предела.

Душата ми ще бъде тъжна, плаха,
ще стене, ще кръжи и ще трепери,
ала ще има сили да помаха,
и прелетяла, все ще те намери...

Ще затанцува с теб, под очилата, 
докато в дрямка зяпаш телевизор,
ще се приплъзне кротко в тишината
и нищо, че е Там, ще бъде близо...