В деня на пеперудите вали,
 на топли капки пада очаяние,
дълбоко вътре нещо ме боли,

  Хоризонтът се е свил и плаче.
Въздухът ехти от тишина.
На очакване ухае тихо здрачът,

 тогава времето играеше на дама
небетата се криеха на сянка
а ветровете пишеха сонети

 Звезди, планети, съзвездия,
но те са трохи в безкрая.
Бог сътворява възмедия,

  От небето вали копнеж. 
Тананика топла безкрайност.
Бяла вечност запалва Ви свещ,

 Особено - вторият.
Използвам случая да заявя две неща.
Първо, дали съм поет или не могат да се произнесат само хора, завършили българска филология като мен, а не анонимни троли.Поне да бяха българи, а те- путиноиди.

 Череши ,слънце, ветрец.
И влюбени измерения.
Танцува огнен светец.

 Жестоки безлики молци
разкъсват мечти и надежди.
Тогава се раждат щурци

  Неделята, син благослов,
въздъхна и тихо заплака.
Една окосена любов

 Клокочи бял извор Отвъд.
И Майка вв него се къпе.
Така е различна без плът,

 Натъжен и отчаян е пак.
Във очите му плачат вулкани.
Той е горд и безстрашен юнак,