Дервишите пътуват към нощта.
От бързане са станали на огън.
Догонват изведнъж една мечта,

 Поезията е ревнив глиган.
Вбесен е на живота и го мушка.
Презира натруфените пеперудки,

 С три лица се показа пред мен.
Триединство на слепи измерения.
Син пулсар, от вечността сътворен.

 Не знам защо е счупено събуждането ми,
защо е разнебитен вятърът ми,
а пък дъждът ми изведнъж пресъхна.