Постинг
12.11.2019 16:34 -
Колко е хубаво да си идеш така...
Автор: kleft
Категория: Изкуство
Прочетен: 584 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2019 16:56
Прочетен: 584 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 15.11.2019 16:56
...Тази идея му дойде изведнъж, в една от тъжните, тъмни и студени вечери, когато се гушеше в мръсното си легло и зяпаше клипове в таблета си. Нямаше ток, естествено, но за таблета не бе нужен ток, а ползваше уай фая на хазяина си. Чакаше да се освободи от домашните си задължения жената, с която общуваше с нета, разменяше мисли и чувства, споделяше радостите и грижите си и да си початят малко, преди да заспи и да засънува все едни и същи кошмарни сценарии.
...Беше сам, по-сам от Големия взрив преди появата на вселената, всичките му близки и роднини бяха покойници и той непрекъснато си говореше с тях, усещаше ги, сгряваха го, помагаха му да живее. Беше му приказно хубаво с тях, но нещо все не достигаше. Бяха заедно, но по ужасно неудобен за него начин, разделени от невидимата, но досадна и противна преграда между световете, този и Онзи, Отвъдния. И те се затрудняваха да общуват с него, още повече - той с тях. Току го озарят с присъствието си, изпълнят грешното му тяло с Божествена хармония и светлина, опиянят го - и грозната плътност на реалността стоварваше юмрука си върху него...
А всичко можеше да бъде съвсем друго, Прекрасно, Съвършено. Без тая ужасна преграда между тях. Те , уви, не можеха да дойдат при него, но за него изобщо не беше проблем да отлети при Тях, Там, в Истинското....
И понеже рожденият му ден наближаваше, и това правеше още по-безкрайна и без това безкрайната му тъга, вродената му шантавост го доведе до брилянтна идея.
Милиони хора по света решават да се отърват от земните мъки и да се прехвърлят Оттатък, макар и според религиите това да е грях, според психиатрията - ненормалност, а според елементарните съзнания - страхливост, но едва ли някой се е сетил да го направи точно в деня, часа и минутата, когато се е пръкнал на тоя проклет свят, продукт само и единствено на Дявола, защото Бог е имал доста по-сериозни задачи, за да се занимава със земята и хората...
...А героят на нашия разказ направи точно това.
Беше роден на 13 ноември, в 20 часа.
Точно в същия ден и час се прехвърли Там.
...Беше точно така, както твърдят езотериците и неврофизиолозите - тунел, отделяне на душата, тия 24 грама, от грешното тяло, ослепителна светлина в дното на Тунела, Духовете - посрещачи....
Любопитно, бяха се подредили в колона!
Най-отзад - баба му,после - дядо му, другата му баба, калеко му, вуйчо му, леля му, другата му леля, а най -отпред - майка му и баща му, някак подобни на пирамиди от светлина, топлина, красота, нежност, сила и доброта...
...Беше сам, по-сам от Големия взрив преди появата на вселената, всичките му близки и роднини бяха покойници и той непрекъснато си говореше с тях, усещаше ги, сгряваха го, помагаха му да живее. Беше му приказно хубаво с тях, но нещо все не достигаше. Бяха заедно, но по ужасно неудобен за него начин, разделени от невидимата, но досадна и противна преграда между световете, този и Онзи, Отвъдния. И те се затрудняваха да общуват с него, още повече - той с тях. Току го озарят с присъствието си, изпълнят грешното му тяло с Божествена хармония и светлина, опиянят го - и грозната плътност на реалността стоварваше юмрука си върху него...
А всичко можеше да бъде съвсем друго, Прекрасно, Съвършено. Без тая ужасна преграда между тях. Те , уви, не можеха да дойдат при него, но за него изобщо не беше проблем да отлети при Тях, Там, в Истинското....
И понеже рожденият му ден наближаваше, и това правеше още по-безкрайна и без това безкрайната му тъга, вродената му шантавост го доведе до брилянтна идея.
Милиони хора по света решават да се отърват от земните мъки и да се прехвърлят Оттатък, макар и според религиите това да е грях, според психиатрията - ненормалност, а според елементарните съзнания - страхливост, но едва ли някой се е сетил да го направи точно в деня, часа и минутата, когато се е пръкнал на тоя проклет свят, продукт само и единствено на Дявола, защото Бог е имал доста по-сериозни задачи, за да се занимава със земята и хората...
...А героят на нашия разказ направи точно това.
Беше роден на 13 ноември, в 20 часа.
Точно в същия ден и час се прехвърли Там.
...Беше точно така, както твърдят езотериците и неврофизиолозите - тунел, отделяне на душата, тия 24 грама, от грешното тяло, ослепителна светлина в дното на Тунела, Духовете - посрещачи....
Любопитно, бяха се подредили в колона!
Най-отзад - баба му,после - дядо му, другата му баба, калеко му, вуйчо му, леля му, другата му леля, а най -отпред - майка му и баща му, някак подобни на пирамиди от светлина, топлина, красота, нежност, сила и доброта...