Пробляскват студени слънца,
звезди уморено блещукат.
Отпуснали тъжно крилца,
небета протяжно писукат.

Надгробните плочи пламтят,
унесли се в тиха омая.
Брадясали ангели спят,
градушка се сипе във Рая.

А времето, огнен покров,
разпорено, тихичко плаче.
Сърдити парченца любов
се сипят скучаещи в здрача...

Имаме ли право на поправителен?