В очите му бляскат студени вселени.
Превърнал се в прах, светът тихо стене.
Проскърцва със зъби, в небето се взира,
кръвта му се стича и той бавно умира.
Боли го и вие, проклина луната,
изтлява във него бавно душата.
Земята е стара изгнила муцуна,
а той е жестока и прелестна струна.

Един ранен вълк потъва във рая.
Дали не съм аз, ей Богу, не зная...

..снощи, си пях една песен пр да заспя /Вълка,който вие сам,в нощта
/ Ениа

ето я../ и превод,имах,ще го намеря ..за теб)

https://youtu/rfOrplg80MM

О, благодаря, обичам Ениа , ще чуя сега.