Постинг
16.12.2020 19:53 -
Тътенът на мрака
А есента - това си всъщност ти.
Студена, мълчалива и мъглива.
Изхвърлила разбитите мечти,
кога последно всъщност беше жива?
Кога целува падналия дъжд
и плака тихо пред едно кокиче?..
Един раздран и изнемогващ мъж
сега се взира в своето момиче.
Студът се сипе, лепкав и сърдит,
от теб се носи тътенът на мрака.
Не вярвам, че била си просто мит,
ще седна, ще се скрия, ще те чакам...
Студена, мълчалива и мъглива.
Изхвърлила разбитите мечти,
кога последно всъщност беше жива?
Кога целува падналия дъжд
и плака тихо пред едно кокиче?..
Един раздран и изнемогващ мъж
сега се взира в своето момиче.
Студът се сипе, лепкав и сърдит,
от теб се носи тътенът на мрака.
Не вярвам, че била си просто мит,
ще седна, ще се скрия, ще те чакам...