Дервишите пътуват към нощта.
От бързане са станали на огън.
Догонват изведнъж една мечта,
прегръщат я и грейва светъл спомен.

Дервишите докосват вечността.
Изгарят се от нея и политат.
От тях струи на капки мъдростта,
а те със вековете се преплитат.

Дервишите достигат при Аллах,
където уморени стапят мрака.
От тях се сипе топъл райски прах,
небето е засмяно и ги чака...

и Красота,и полет..и Всичко )
блазе на твоята Любима Муза,поли!