С три лица се показа пред мен.
Триединство на слепи измерения.
Син пулсар, от вечността сътворен.

 Не знам защо е счупено събуждането ми,
защо е разнебитен вятърът ми,
а пък дъждът ми изведнъж пресъхна.

 А есента - това си всъщност ти.
Студена, мълчалива и мъглива.
Изхвърлила  разбитите мечти,

 Имало, казват, любов.
Била дар от Бога.
Но не е ли тя покров

 В очите му бляскат студени вселени.
Превърнал се в прах, светът тихо стене.
Проскърцва със зъби, в небето се взира,