Изобщо не е преувеличена думата. Това кратко творение е въплъщение на Истинската Поезия, в която има всичко, която е един паралелен и по-съвършен  свят и докосване до Бога. Не помня да съм чел нещо по-съвършено...

Жигосана като с жарава
се гърча в полуистини.
Нямам вече какво да направя -
просто ябълка си поисквам.
Мисъл за смърт. Изпълва ме бавно. 
Чак да я пипна ми се приисква.
Безлична - не съм. Спънах се рано.
Но се изправям изискано.
Всяка сутрин се чудя защо ли
си закичвам с облак лицето.
Съдбата така ме оголи, 
че приличам на скелет от цвете. 

Авторката му почина на Бъдни вечер на 49 г. Не е издала стихосбирка за разлика от патологичните графомани. Тя е варненската журналистка Албена Ангелова, кореспондент на "24 часа" във Варна.
Светла й памет!

Мир на Душата, на този Ангел..

Безлична - не съм. Спънах се рано.
Но се изправям изискано.
Всяка сутрин се чудя защо ли
си закичвам с облак лицето.
Съдбата така ме оголи,
че приличам на скелет от цвете.

Именно! Краткостта е може би най-важното нещо в поезията.