Изобщо не е преувеличена думата. Това кратко творение е въплъщение на Истинската Поезия, в която има всичко, която е един паралелен и по-съвършен  свят и докосване до Бога. Не помня да съм чел нещо по-съвършено...
Жигосана като с жарава
с...

 Дъгата изгря изведнъж, топла, девствена,
и със нея запя нов живот.
Изчегърта за миг всички бедствия, 

 Знам, ужасно боли,
и те ръфат чакалите, 
празнота в теб вали,

 Сънувах Майка и светът
внезапно в огън се превърна.
Духът й, чист от грешна плът,

 Тихо проплаква море.
Пияни звезди танцуват.
Земята иска да спре,

 Навсякъде мраз и студ,
и сгърчени невестулки,
светът е жесток и луд,

 Ветровете умират от глад.
Тъжни капки са днес дъждовете.
Вечността е фалшив гей парад,

 Тогава бях вечен смях.
Едно безкрайно прераждане.
Топъл божествен прах.

 Щастливите жени не са във нета,
където всичко, всичко е измамно,
а мъртвосива буца е небето

 Черни са моретата след залеза,
спрели да дърдорят недомислици,
скрили се след слънчевите набези

 Виртуални кокони
все раздават фасони,
глупави примадони

 Вече ме няма, нали?
Сълзите от мен пресъхнаха.
Хармония в теб вали.